Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2009 12:58 - Разходка по чукарите в околностите на село Острица
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 22155 Коментари: 11 Гласове:
8

Последна промяна: 17.11.2009 13:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Една легенда провокира нашата разходка в околностите на село Острица. То се намира на 50 км. от гр.Русе. Това е селото на моя съпруг. Често пъти отскачаме до там и обичаме да се разхождаме из района на селото. Нашите разходки са различни от разходките, които мнозина може би предпочитат. Обичаме да сме сред природата, предпочитаме тишината и спокойствието на заобикалящия ни свят, дори често пъти сме там, където човешки крак рядко си позволява да стъпва. Едната седмица се разходихме до така наречената местност „Чуката”. Времето беше мрачно и кално, тъй като беше валяло предишния ден. Но това не ни уплаши. Подехме с колата нагоре минавайки покрай гробищата. И се паркирахме на един стръмен баир поради голямата кал, която се лепеше по гумите на автомобила, а и буксувахме на места. Запътихме се през житните ниви към Чуката.
image

image

image
Решихме да погледнем за гъби. Есента ни заобикаляше. Смрадликата красиво червенееше на места.
image
Гъби не видяхме, но се разкриваше гледка към селото към отсрещния баир, известен под името „къс баир”.
image

image
Това, което попадна в полезрението ни бяха така наречените „off-road маниаци”, които въртяха бясно волани из калните ниви, като на някои - автомобилите бяха най-обикновени и не им беше жал за тях, въпреки калта и лошото време. Те просто щурееха и се кефеха. На връщане съпруга ми ме заведе на едно място, където почвата много интересно се измени. Стана песъчлива и съпруга ми обясни, че от тук хората на селото си вадят чакъл, когато имат нужда.
image

image
А интересното за това място, е, че точно от тук са извадени едни големи бивни с дължина 3 метра, които се съхраняват в Регионалния исторически музей в Русе и са може би на милиони години. Когато ги видяхме в музея направо ахнахме.
image

image
След няколко седмици, точно преди сбора на селото решихме да отидем към така наречения „бял път” който извежда към местността известна под името „къс баир”.
image

image

image

image

image

image
image Интересно за тази местност е, че се носи легенда и тя е свързана със следното: „Един турчин харесал българка и я поискал за жена. Условието, което поставил бащата на българката е да я изнесе на гръб на върха на късия баир, който е доста стръмен между в прочем, а баща й щял да ги чака на върха. Турчина се съгласил и се справил успешно с поставената му задача, но за жалост тъкмо, когато изнесъл жената на върха паднал и издъхнал.” Решихме и ние да тръгнем по стъпките на тази легенда. Само, че изкачихме баира не от стръмната му страна, за която се говори в легендата, а от по полегатата му страна. 
image
Гледката отгоре определено си заслужаваше. Цялото село и местността „Чуката” зад него се разкриваха на длан. От тук и от село Широково започва каньона, известен под името „Поломие” и той също се съзираше в далечината.
image

image

image

image
Най-отгоре имаше следи от копане, може би на иманярски набези. След като се насладихме на гледката тръгнахме по билото на склона. Пътя ни минаваше през дрянова гора.
image

image
Имаше следи от диви прасета, които бяха здраво ровили в листата. Характерно за тях е, че имат изключително силно обоняние, сравнимо с това на кучетата. На запад опитомени прасета се използват за търсене на трюфели под пръстта.
image

image
Точно след като отминахме следите чухме странен шум. Някой ходеше и трошеше клони в гората. Ние бая се стреснахме и се почудихме дали да продължим през трудно проходимия лес или да се върнем обратно. Съпруга ми ме попита дали мога да се катеря върху дървета при нужда. Но любопитството ни надделя и ние продължихме напред да си прокарваме път през места, където със сигурност не беше стъпвал човешки крак от много време насам.
image

image

image
Този път гората беше затрупана от гъби, които снимах на воля. Освен гъбите в обектива ми попадаха и разни мъхчета, камъни, листа, храсти и по-скоро наситеното червено на смрадликата, цветя – сини минзухари, сини цветенца, жълт равнец.

http://zvezdichka.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/11/17/sveta-na-malkite-neshta-koito-stypkvame-bez-da-zabelejim.437852

Вървяхме по килим от есенни листа. Много красиво беше в гората, а и есента от отсрещния баир ни викаше настойчиво. Така, че не се чудехме много дали да отскочим отсреща. Имаше едно червено дърво, което се различаваше съществено от останалите и решихме да го видим отблизо.
image

image

image

image

image

image
Листата му се различаваха от тези, които до момента бяхме видели.
image

image
Спуснахме се по баирчето и в дерето зеленееше свежа тревичка. И отново гъби… Докато снимах едни интересни пръчки точно над нас излетяха 4 сокола, подплашени от присъствието ни в тази горска степ.
image

image

image

image

image
Хубавото е, че в края на нашата разходка видяхме добре узряло дърво, глогинки от които плодове си набрахме за чай, а после за десерт – и шипка :).
image

image
В края на разходката бяхме порядъчно изморени, но доволни от есента, която беше навсякъде около нас.
image

image

image

image
Друго интересно място около село Острица е каньона, образуван около река Черни Лом, намиращ се в местността “Ичермът”. Снимките са от миналата Нова Година, така, че се вижда и бял снежец на места. Но деня определено беше слънчев.
image

image
За да се стигне до каньона се минава покрай бившите оборите на селото. От една страна реката се виеше успоредно на пътя и минаваше под така наречения „къс баир”, а от друга страна – отсреща се виждаше „Чуката”.
image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

/п.п. снимките от 1-та разходка са от 17.10.2009г., от 2-рата - от 31.10.2009г., от каньона - 01.01.2009г. и последните 3 снимки са от 28.03.2009г./



Гласувай:
8



1. compassion - Обичам твоя поглед
17.11.2009 13:13
виждаш красота във всичко
Хубав постинг с легенди, информация и поетично усещане на природата.
Поздрав!
цитирай
2. lotos16 - Хубава разходка.
17.11.2009 14:19
Интересни снимки, интересен разказ. През твоя поглед дори и околностите на едно обикновено село придобиват различно излъчване.
Приятен ден!
цитирай
3. zvezdichka - Благодаря ти Руми!
17.11.2009 15:32
Много съм тромава и всеобхватна понякога в обясненията или снимките, но май съм такава. И аз обичам да се оглеждам в твоя поглед :).
Поздрави и от мен!
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря и на теб
17.11.2009 15:40
Павлинче за коментара и пожеланието! Вярно, че е най-обикновено село, но на нас със съпруга ми ни беше много интересно, именно, защото сме сред природата, а там винаги има нещица, които да заслужат вниманието ни :).
цитирай
5. yuliya2006 - ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА ...
17.11.2009 22:10
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
6. krassko - Хубава разходка, благодаря.
18.11.2009 07:54
И не е необходимо да слагаш всички снимки които си направила. След като ги качиш , ги огледай внимателно и остави само една когато имаш 2 - 3 снимки на едно и също нещо. И е досадно когато снимките са повече от 10 - 15. Една приятелка беше качила 150 снимки и беше много досадно. Едва ли някой ги е гледал всичките.

Джу прави същата грешка и си обезмисли идеята като събра на едно място различни неща без никакъв подбор и проекта и заприлича на битпазар.
цитирай
7. zvezdichka - Здравей Джулия!
18.11.2009 11:20
Искам само да поясня, че селото не се намира в планинска част и не знам дали ще е уместно, иначе няма никакви проблеми :). Хубаво е както казва и krassko в долния коментар наистина да бъдат подбрани и качествени неща в проекта ти. Това наистина не е лесна задача и е огромен труд, с който си се заела.
цитирай
8. zvezdichka - Знаеш ли
18.11.2009 11:33
колко си прав krassko :). И съпруга ми често ми го напомня. Трябва да си взема бележка и да се мъча да правя по качествен подбор. Аз благодаря за съвета, защото е хубаво човек да се вслушва в неща, които имат смисъл и занапред да се вглежда в това, което публикува. Но проблема ми е, че често пъти съм много обстоятелствена.
Поздрави :).
цитирай
9. анонимен - ПРЕПОРЪКА
01.11.2011 12:45
Чудесен пътепис-репортаж. Колко и кои снимки е трябвало да останат е ваша работа. Но когато наричате една гора ДРЯНОВА, тя не бива да е ГАБЪРОВА.
цитирай
10. zvezdichka - Анонимен може и да съм
06.01.2012 14:58
сгрешила, тъй като не съм специалист в познаването на дърветата. Благодаря за оценката!

анонимен написа:
Чудесен пътепис-репортаж. Колко и кои снимки е трябвало да останат е ваша работа. Но когато наричате една гора ДРЯНОВА, тя не бива да е ГАБЪРОВА.

цитирай
11. atil - Много хубави снимки. Реката на р...
02.12.2014 18:32
Много хубави снимки. Реката на разбра коя е Бели или Черни Лом? Сигурно черни..Но е същото. В гюргеневата гора расте и дрян. Колко сила има в тази земя, само силни хора са могли да я имат...Дано се окажем достойни наследници!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816626
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031